3 may 2011, 20:38

Анонимна

  Poesía » Otra
3.1K 4 40

Предпочитам светът да не знае коя съм

и да нямам лице. Да вървя анонимна.

Да преместя сърцето си малко надясно.

Да не чувствам страха. Да не знам, че ме има.

 

Не понасям очи, дето нищо не виждат,

и въпроси наум, неспособни да питат.

Всички стъпки, които след себе си нижа,

ако спра, все се блъскат във мен и ме ритат,

 

за да гледам през хората. Само направо.

Да обръщам наопаки всички фасади.

Но сърцето ми още си бие отляво...

Затова ме притискат тълпи и площади.

 

И прозира плътта. Този плащ от безличност

е отчайващо тънък, изплетен от нишки,

под които и сляп ще ме види различна.

А така ми се иска да съм като всички!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!
  • Браво!
  • Анонимна? Прощавай... аз си знаех за теб.
    Всъщност каза ми вятърът. А и после дъждът,
    че ще чуя словата ти. И ще вярвам пак, че,
    със криле е душата ми. И на правилен свят...
  • Уау!
    Разкош!
  • Привет, знаеш ли, като те чета се сещам за една мисъл на Блага Димитрова, която не мога да цитирам точно, но горе-долу звучи така - Не се притеснявайте, че ще ви стъпчат, от стъпканата трева става пътека ... Ти си като първопроходците, онези, които проправят пътеки, може би това не ти харесва ... четейки коментарите обаче, виждам, че това явно се харесва на много от хората, които посещават сайта. И на мен ми харесва. Знам, че е трудно. Трудно е да го приемеш, трудно е да го носиш и да го правиш. Понякога хората идват при теб, с надежда да усетят някакво чудо или поне да се докоснат до него. Но след време се опарват и ... след това ти пишеш стихове. Много хубави и истински, другите ги четат, а ти ги изживяваш ... криеш се и се показваш. Много ми харесва мисълта ти за белега, която си написала като мото на страницата си. Аз лично я прочитам винаги, преди да погледна всяко твое ново нещо ... поздрави и много, много късмет по пътя към себе си ...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...