3.05.2011 г., 20:38

Анонимна

3.1K 4 40

Предпочитам светът да не знае коя съм

и да нямам лице. Да вървя анонимна.

Да преместя сърцето си малко надясно.

Да не чувствам страха. Да не знам, че ме има.

 

Не понасям очи, дето нищо не виждат,

и въпроси наум, неспособни да питат.

Всички стъпки, които след себе си нижа,

ако спра, все се блъскат във мен и ме ритат,

 

за да гледам през хората. Само направо.

Да обръщам наопаки всички фасади.

Но сърцето ми още си бие отляво...

Затова ме притискат тълпи и площади.

 

И прозира плътта. Този плащ от безличност

е отчайващо тънък, изплетен от нишки,

под които и сляп ще ме види различна.

А така ми се иска да съм като всички!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!
  • Браво!
  • Анонимна? Прощавай... аз си знаех за теб.
    Всъщност каза ми вятърът. А и после дъждът,
    че ще чуя словата ти. И ще вярвам пак, че,
    със криле е душата ми. И на правилен свят...
  • Уау!
    Разкош!
  • Привет, знаеш ли, като те чета се сещам за една мисъл на Блага Димитрова, която не мога да цитирам точно, но горе-долу звучи така - Не се притеснявайте, че ще ви стъпчат, от стъпканата трева става пътека ... Ти си като първопроходците, онези, които проправят пътеки, може би това не ти харесва ... четейки коментарите обаче, виждам, че това явно се харесва на много от хората, които посещават сайта. И на мен ми харесва. Знам, че е трудно. Трудно е да го приемеш, трудно е да го носиш и да го правиш. Понякога хората идват при теб, с надежда да усетят някакво чудо или поне да се докоснат до него. Но след време се опарват и ... след това ти пишеш стихове. Много хубави и истински, другите ги четат, а ти ги изживяваш ... криеш се и се показваш. Много ми харесва мисълта ти за белега, която си написала като мото на страницата си. Аз лично я прочитам винаги, преди да погледна всяко твое ново нещо ... поздрави и много, много късмет по пътя към себе си ...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....