3.05.2011 г., 20:38 ч.

Анонимна 

  Поезия » Друга
2524 3 41

Предпочитам светът да не знае коя съм

и да нямам лице. Да вървя анонимна.

Да преместя сърцето си малко надясно.

Да не чувствам страха. Да не знам, че ме има.

 

Не понасям очи, дето нищо не виждат,

и въпроси наум, неспособни да питат.

Всички стъпки, които след себе си нижа,

ако спра, все се блъскат във мен и ме ритат,

 

за да гледам през хората. Само направо.

Да обръщам наопаки всички фасади.

Но сърцето ми още си бие отляво...

Затова ме притискат тълпи и площади.

 

И прозира плътта. Този плащ от безличност

е отчайващо тънък, изплетен от нишки,

под които и сляп ще ме види различна.

А така ми се иска да съм като всички!

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??