Антагонизъм

  `Човешки лай, захапки остри,

морди окъпани с глупешка  пяна

за власт и за пари, за мнима слава.

А някъде в гората сред поляна

 две буки пият от житейската наслада.

Тъй чужди на човешки въжделения,

на битки за измислено надмощие

и за почтенност купена с пари.

Дървета  осъзнават, че са живи,

омаяни от звездни  химни,

дори когато урагани  зимни

огъват   величавите им стволи.

Човеците на Андерсен са голи

и с ярост се опитват да делят

окърпената риза на голтака.

А под звздите двата бука чакат

да грейне знака на настъпващото утро,

облечени с божествената мъдрост,

опрели дух до неизбежното безсмъртие,

в което няма място за омразата на псета.

А някъде сред горската дъбрава

  се извисяват дървесата не разбрали,

че  на земята  има   вълкодави нрави.