Антагонизъм

3.09.2016 г., 17:29 ч.

Поезия » Философска

454 0 0

`Човешки лай, захапки остри,
морди окъпани с глупешка пяна
за власт и за пари, за мнима слава.
А някъде в гората сред поляна
две буки пият от житейската наслада.
Тъй чужди на човешки въжделения,
на битки за измислено надмощие
и за почтенност купена с пари.
Дървета осъзнават, че са живи,
омаяни от звездни химни,
дори когато урагани зимни
огъват величавите им стволи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Снежни вълшебства
Ере(о)тично

Нарисувай ме! Първо със точици, после трябва да свържеш контурите. Но не бързай! Не бързай, художник...
Последен танц

Танцувахме с времето блус под тихите звуци на вятъра... Животът не свършва ли с трус от девет по Рих...
Дистанция

Аз мислех любовта, че окрилява. Че горе до небето те издига. Тя всъщност със земята изравнява душата...

Още произведения »