Sep 3, 2016, 5:29 PM

Антагонизъм 

  Poetry » Phylosophy
436 0 0
`Човешки лай, захапки остри,
морди окъпани с глупешка пяна
за власт и за пари, за мнима слава.
А някъде в гората сред поляна
две буки пият от житейската наслада.
Тъй чужди на човешки въжделения,
на битки за измислено надмощие
и за почтенност купена с пари.
Дървета осъзнават, че са живи,
омаяни от звездни химни,
дори когато урагани зимни
огъват величавите им стволи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Random works
: ??:??