Гади ми се,
любов е пак.
В мен расте, като клетка в зародиш!
Болка, защо отново?
Пот, безсънни нощи.
А умът ми заключен като в кафез,
само теб сънува.
Повтаря се всичко поред,
няма ли анти-ваксина?
Ваксина против любов,
защото пак ме настига.
Вълнуваш ме,
и твоята любов, накъсана болка.
Изцеждаш ме,
потене, кръв, стомашен сок,
няма ли анти-ваксина?
© Въображение Все права защищены