27 апр. 2010 г., 15:33

Антиепилационно

953 0 0

Затъжих се за пещери необръснати,

в които да влизам бастунно нелъснат.

В тях да се чувствам почти сталагмитено,

а емоциите млечно измити.

Да забравям пред прага чехлите гумени,

 боси да пристъпват "чехълчета" заблудени

и след като оплодят мрака, тихо избухващи,

да потръпнат недрата от стихията възбуждащо.

Да си спасявам  по въжето спиралено,

мъжкото Его на пух и прах разпарцалено,

да ме дърпа надолу прилеповата G-равитация,

а аз да търся свобода,

сред дебрите на постмодерната антиепилация.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...