27 апр. 2010 г., 15:33

Антиепилационно

949 0 0

Затъжих се за пещери необръснати,

в които да влизам бастунно нелъснат.

В тях да се чувствам почти сталагмитено,

а емоциите млечно измити.

Да забравям пред прага чехлите гумени,

 боси да пристъпват "чехълчета" заблудени

и след като оплодят мрака, тихо избухващи,

да потръпнат недрата от стихията възбуждащо.

Да си спасявам  по въжето спиралено,

мъжкото Его на пух и прах разпарцалено,

да ме дърпа надолу прилеповата G-равитация,

а аз да търся свобода,

сред дебрите на постмодерната антиепилация.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...