Затъжих се за пещери необръснати,
в които да влизам бастунно нелъснат.
В тях да се чувствам почти сталагмитено,
а емоциите млечно измити.
Да забравям пред прага чехлите гумени,
боси да пристъпват "чехълчета" заблудени
и след като оплодят мрака, тихо избухващи,
да потръпнат недрата от стихията възбуждащо.
Да си спасявам по въжето спиралено,
мъжкото Его на пух и прах разпарцалено,
да ме дърпа надолу прилеповата G-равитация,
а аз да търся свобода, ...