Затъжих се за пещери необръснати,

в които да влизам бастунно нелъснат.

В тях да се чувствам почти сталагмитено,

а емоциите млечно измити.

Да забравям пред прага чехлите гумени,

 боси да пристъпват "чехълчета" заблудени

и след като оплодят мрака, тихо избухващи,

да потръпнат недрата от стихията възбуждащо.

Да си спасявам  по въжето спиралено,

мъжкото Его на пух и прах разпарцалено,

да ме дърпа надолу прилеповата G-равитация,

а аз да търся свобода,

сред дебрите на постмодерната антиепилация.