27.04.2010 г., 15:33

Антиепилационно

950 0 0

Затъжих се за пещери необръснати,

в които да влизам бастунно нелъснат.

В тях да се чувствам почти сталагмитено,

а емоциите млечно измити.

Да забравям пред прага чехлите гумени,

 боси да пристъпват "чехълчета" заблудени

и след като оплодят мрака, тихо избухващи,

да потръпнат недрата от стихията възбуждащо.

Да си спасявам  по въжето спиралено,

мъжкото Его на пух и прах разпарцалено,

да ме дърпа надолу прилеповата G-равитация,

а аз да търся свобода,

сред дебрите на постмодерната антиепилация.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...