27.04.2010 г., 15:33

Антиепилационно

952 0 0

Затъжих се за пещери необръснати,

в които да влизам бастунно нелъснат.

В тях да се чувствам почти сталагмитено,

а емоциите млечно измити.

Да забравям пред прага чехлите гумени,

 боси да пристъпват "чехълчета" заблудени

и след като оплодят мрака, тихо избухващи,

да потръпнат недрата от стихията възбуждащо.

Да си спасявам  по въжето спиралено,

мъжкото Его на пух и прах разпарцалено,

да ме дърпа надолу прилеповата G-равитация,

а аз да търся свобода,

сред дебрите на постмодерната антиепилация.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...