13 авг. 2008 г., 09:52

Антикомформ

944 0 9

"Не отстъпвай от правдата

заради мнозинството"

Стефан Цанев

 

Омръзна ми да си признавам грешките,

дори и без вината да е моя.

Безмълвно отминавайки насмешките,

да си спестявам чинно боя.

 

Не искам да съм винаги разбиращ,

да оправдавам всяка подлост чужда,

да скривам факт компрометиращ,

защото грешният е бил във нужда.

 

Отказвам пак да се преструвам,

че даден факт не ме засяга,

на чужди догми да робувам,

когато гняв сърцето стяга.

 

Не мога ей така да се отричам

от ценности, добивани със мъка,

на лицемерен плужек да приличам,

за да не си развалям рахатлъка.

 

Кое е по-добро във днешно време?

Да си приеман слаб и унижаван

или със будна съвест - тежко бреме

да си самотен, хулен, ала тайно уважаван?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Рашков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...