13 авг. 2008 г., 09:52

Антикомформ

938 0 9

"Не отстъпвай от правдата

заради мнозинството"

Стефан Цанев

 

Омръзна ми да си признавам грешките,

дори и без вината да е моя.

Безмълвно отминавайки насмешките,

да си спестявам чинно боя.

 

Не искам да съм винаги разбиращ,

да оправдавам всяка подлост чужда,

да скривам факт компрометиращ,

защото грешният е бил във нужда.

 

Отказвам пак да се преструвам,

че даден факт не ме засяга,

на чужди догми да робувам,

когато гняв сърцето стяга.

 

Не мога ей така да се отричам

от ценности, добивани със мъка,

на лицемерен плужек да приличам,

за да не си развалям рахатлъка.

 

Кое е по-добро във днешно време?

Да си приеман слаб и унижаван

или със будна съвест - тежко бреме

да си самотен, хулен, ала тайно уважаван?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Рашков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...