13 авг. 2008 г., 09:52

Антикомформ

948 0 9

"Не отстъпвай от правдата

заради мнозинството"

Стефан Цанев

 

Омръзна ми да си признавам грешките,

дори и без вината да е моя.

Безмълвно отминавайки насмешките,

да си спестявам чинно боя.

 

Не искам да съм винаги разбиращ,

да оправдавам всяка подлост чужда,

да скривам факт компрометиращ,

защото грешният е бил във нужда.

 

Отказвам пак да се преструвам,

че даден факт не ме засяга,

на чужди догми да робувам,

когато гняв сърцето стяга.

 

Не мога ей така да се отричам

от ценности, добивани със мъка,

на лицемерен плужек да приличам,

за да не си развалям рахатлъка.

 

Кое е по-добро във днешно време?

Да си приеман слаб и унижаван

или със будна съвест - тежко бреме

да си самотен, хулен, ала тайно уважаван?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Рашков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...