Антикомформ
"Не отстъпвай от правдата
заради мнозинството"
Стефан Цанев
Омръзна ми да си признавам грешките,
дори и без вината да е моя.
Безмълвно отминавайки насмешките,
да си спестявам чинно боя.
Не искам да съм винаги разбиращ,
да оправдавам всяка подлост чужда,
да скривам факт компрометиращ,
защото грешният е бил във нужда.
Отказвам пак да се преструвам,
че даден факт не ме засяга,
на чужди догми да робувам,
когато гняв сърцето стяга.
Не мога ей така да се отричам
от ценности, добивани със мъка,
на лицемерен плужек да приличам,
за да не си развалям рахатлъка.
Кое е по-добро във днешно време?
Да си приеман слаб и унижаван
или със будна съвест - тежко бреме
да си самотен, хулен, ала тайно уважаван?
© Пламен Рашков All rights reserved.
