Антикомформ
"Не отстъпвай от правдата
заради мнозинството"
Стефан Цанев
Омръзна ми да си признавам грешките,
дори и без вината да е моя.
Безмълвно отминавайки насмешките,
да си спестявам чинно боя.
Не искам да съм винаги разбиращ,
да оправдавам всяка подлост чужда,
да скривам факт компрометиращ,
защото грешният е бил във нужда.
Отказвам пак да се преструвам,
че даден факт не ме засяга,
на чужди догми да робувам,
когато гняв сърцето стяга.
Не мога ей така да се отричам
от ценности, добивани със мъка,
на лицемерен плужек да приличам,
за да не си развалям рахатлъка.
Кое е по-добро във днешно време?
Да си приеман слаб и унижаван
или със будна съвест - тежко бреме
да си самотен, хулен, ала тайно уважаван?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Рашков Всички права запазени
