Липсваш ми, върни се...
Прегърни ме, изгори ме...
като вулкан залей ме
в страст и нежност,
отрова дай ми,
не и безнадеждност!
Люби ме, накажи ме...
Ако трябва и в Ада заведи ме,
припомни ми грях отровен,
потопи ме в лед,
запали във мене огън.
Утеши ме в сянката на здрача,
накарай ме да спра да плача!
Ако тръгнеш - аз ще стана облак,
ще те стигна, за да чуеш моя вопъл!
В летен дъжд ще се превърна,
за да мога пак да те прегърна!
© Павлина Каменова Все права защищены