8 мая 2008 г., 15:47

Апел

1.1K 0 3

 

Липсваш ми, върни се...

Прегърни ме, изгори ме...

като вулкан залей ме

 в страст и нежност,

отрова дай ми,

не и безнадеждност!

 

Люби ме, накажи ме...

Ако трябва и в Ада заведи ме,

припомни ми грях отровен,

потопи ме в лед,

запали във мене огън.

 

Утеши ме в сянката на здрача,

накарай ме да спра да плача!

Ако тръгнеш - аз ще стана облак,

ще те стигна, за да чуеш моя вопъл! 

В летен дъжд ще се превърна,

за да мога пак да те прегърна!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Каменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...