8 мая 2008 г., 15:47

Апел

1.1K 0 3

 

Липсваш ми, върни се...

Прегърни ме, изгори ме...

като вулкан залей ме

 в страст и нежност,

отрова дай ми,

не и безнадеждност!

 

Люби ме, накажи ме...

Ако трябва и в Ада заведи ме,

припомни ми грях отровен,

потопи ме в лед,

запали във мене огън.

 

Утеши ме в сянката на здрача,

накарай ме да спра да плача!

Ако тръгнеш - аз ще стана облак,

ще те стигна, за да чуеш моя вопъл! 

В летен дъжд ще се превърна,

за да мога пак да те прегърна!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Каменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...