8.05.2008 г., 15:47

Апел

1.1K 0 3

 

Липсваш ми, върни се...

Прегърни ме, изгори ме...

като вулкан залей ме

 в страст и нежност,

отрова дай ми,

не и безнадеждност!

 

Люби ме, накажи ме...

Ако трябва и в Ада заведи ме,

припомни ми грях отровен,

потопи ме в лед,

запали във мене огън.

 

Утеши ме в сянката на здрача,

накарай ме да спра да плача!

Ако тръгнеш - аз ще стана облак,

ще те стигна, за да чуеш моя вопъл! 

В летен дъжд ще се превърна,

за да мога пак да те прегърна!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...