May 8, 2008, 3:47 PM

Апел

  Poetry » Love
1.1K 0 3

 

Липсваш ми, върни се...

Прегърни ме, изгори ме...

като вулкан залей ме

 в страст и нежност,

отрова дай ми,

не и безнадеждност!

 

Люби ме, накажи ме...

Ако трябва и в Ада заведи ме,

припомни ми грях отровен,

потопи ме в лед,

запали във мене огън.

 

Утеши ме в сянката на здрача,

накарай ме да спра да плача!

Ако тръгнеш - аз ще стана облак,

ще те стигна, за да чуеш моя вопъл! 

В летен дъжд ще се превърна,

за да мога пак да те прегърна!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Каменова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...