7 янв. 2018 г., 20:10

Апел от човека към човека

2.1K 4 0

Човек съм, като теб и различен,

замислен и все тъй първичен.

Пия смело от бокала на живота

с хъса са на гения и идиота.

 

Пиша разни думи, фрази и апели,

някои нови, други отживели.

Не бих спрял и за миг да мечтая,

като дете с думи и образи да играя.

 

В поезията има жива магия.

Усещаш ли, че улови я?

Ах, тя убягва между тихите моменти,

сред редове и накъсани фрагменти...

 

Драги поети и белетристи,

ентусиасти и професионалисти,

нека магията опазим и красим,

нека градим повече, отколкото рушим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...