7 янв. 2018 г., 20:10

Апел от човека към човека

2.1K 4 0

Човек съм, като теб и различен,

замислен и все тъй първичен.

Пия смело от бокала на живота

с хъса са на гения и идиота.

 

Пиша разни думи, фрази и апели,

някои нови, други отживели.

Не бих спрял и за миг да мечтая,

като дете с думи и образи да играя.

 

В поезията има жива магия.

Усещаш ли, че улови я?

Ах, тя убягва между тихите моменти,

сред редове и накъсани фрагменти...

 

Драги поети и белетристи,

ентусиасти и професионалисти,

нека магията опазим и красим,

нека градим повече, отколкото рушим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...