7.01.2018 г., 20:10

Апел от човека към човека

2.1K 4 0

Човек съм, като теб и различен,

замислен и все тъй първичен.

Пия смело от бокала на живота

с хъса са на гения и идиота.

 

Пиша разни думи, фрази и апели,

някои нови, други отживели.

Не бих спрял и за миг да мечтая,

като дете с думи и образи да играя.

 

В поезията има жива магия.

Усещаш ли, че улови я?

Ах, тя убягва между тихите моменти,

сред редове и накъсани фрагменти...

 

Драги поети и белетристи,

ентусиасти и професионалисти,

нека магията опазим и красим,

нека градим повече, отколкото рушим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...