Jan 7, 2018, 8:10 PM

Апел от човека към човека

2.1K 4 0

Човек съм, като теб и различен,

замислен и все тъй първичен.

Пия смело от бокала на живота

с хъса са на гения и идиота.

 

Пиша разни думи, фрази и апели,

някои нови, други отживели.

Не бих спрял и за миг да мечтая,

като дете с думи и образи да играя.

 

В поезията има жива магия.

Усещаш ли, че улови я?

Ах, тя убягва между тихите моменти,

сред редове и накъсани фрагменти...

 

Драги поети и белетристи,

ентусиасти и професионалисти,

нека магията опазим и красим,

нека градим повече, отколкото рушим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...