Arogarn (Калин Кръстев)
73

1 июн. 2011 г., 11:29

Апокалипсис

Поэзия » Философская

1.9K 0 3

Когато Слънцето изгасне,

когато няма и звезди,

тогава тъмнината ще се срасне

със живото и ще го изроди.

Очите ще са черни дупки,

устите - пещери.

И хора-зомбита наслуки

ще бродят без мечти.

Земята ще да стане пясък,

а въздухът - отровен газ.

Неживи птици със злокобен крясък

ще пърхат агонично час по час.

Разумният - превъплътен в животно,

животното - във звяр...

Положението - крайно безизходно,

заболяло, но без цяр.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬