Когато Слънцето изгасне,
когато няма и звезди,
тогава тъмнината ще се срасне
със живото и ще го изроди.
Очите ще са черни дупки,
устите - пещери.
И хора-зомбита наслуки
ще бродят без мечти.
Земята ще да стане пясък,
а въздухът - отровен газ.
Неживи птици със злокобен крясък
ще пърхат агонично час по час.
Разумният - превъплътен в животно,
животното - във звяр...
Положението - крайно безизходно,
заболяло, но без цяр.
© Калин Кръстев Всички права запазени