Когато Слънцето изгасне,
когато няма и звезди,
тогава тъмнината ще се срасне
със живото и ще го изроди.
Очите ще са черни дупки,
устите - пещери.
И хора-зомбита наслуки
ще бродят без мечти.
Земята ще да стане пясък,
а въздухът - отровен газ.
Неживи птици със злокобен крясък
ще пърхат агонично час по час.
Разумният - превъплътен в животно,
животното - във звяр...
Положението - крайно безизходно,
заболяло, но без цяр.
© Калин Кръстев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
