Когато Слънцето изгасне,
когато няма и звезди,
тогава тъмнината ще се срасне
със живото и ще го изроди.
Очите ще са черни дупки,
устите - пещери.
И хора-зомбита наслуки
ще бродят без мечти.
Земята ще да стане пясък,
а въздухът - отровен газ.
Неживи птици със злокобен крясък
ще пърхат агонично час по час.
Разумният - превъплътен в животно,
животното - във звяр...
Положението - крайно безизходно,
заболяло, но без цяр.
© Калин Кръстев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
