23 янв. 2019 г., 00:36

Апокалипсис 

  Поэзия
183 1 0

АПОКАЛИПСИС

 

Реки със сиви, сухи дъна.

Планини - голи, зловещи скали.

Океани, запълнени с пепелта

от живот, мечти – отдавна били.

 

Няма въздух, няма озон...

Планета пустиня безкрайна.

Няма дори илюзия за дом.

Миналото е трагична тайна.

 

Това е бъдещето земно,

което в настоящето творим.

Износило себе си, непотребно

човечество - божественото руши.

 

Слагаме криле на раменете си,

към вселената да полетим,

но не виждаме по-далеч от нозете си.

И Марс някога е имала очи...

 

22 01 2019

 

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??