23 янв. 2019 г., 00:36

Апокалипсис

343 1 0

АПОКАЛИПСИС

 

Реки със сиви, сухи дъна.

Планини - голи, зловещи скали.

Океани, запълнени с пепелта

от живот, мечти – отдавна били.

 

Няма въздух, няма озон...

Планета пустиня безкрайна.

Няма дори илюзия за дом.

Миналото е трагична тайна.

 

Това е бъдещето земно,

което в настоящето творим.

Износило себе си, непотребно

човечество - божественото руши.

 

Слагаме криле на раменете си,

към вселената да полетим,

но не виждаме по-далеч от нозете си.

И Марс някога е имала очи...

 

22 01 2019

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...