23.01.2019 г., 0:36 ч.

Апокалипсис 

  Поезия
153 1 0

АПОКАЛИПСИС

 

Реки със сиви, сухи дъна.

Планини - голи, зловещи скали.

Океани, запълнени с пепелта

от живот, мечти – отдавна били.

 

Няма въздух, няма озон...

Планета пустиня безкрайна.

Няма дори илюзия за дом.

Миналото е трагична тайна.

 

Това е бъдещето земно,

което в настоящето творим.

Износило себе си, непотребно

човечество - божественото руши.

 

Слагаме криле на раменете си,

към вселената да полетим,

но не виждаме по-далеч от нозете си.

И Марс някога е имала очи...

 

22 01 2019

 

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??