daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
16 мар. 2022 г., 10:44

Апокалипсис – просто трябва да изчакаш 

  Поэзия » Юмористическая
537 10 14

– Хей, Господ е зарязал този свят.

Не искаш ли да си го вземем вкъщи? –

попита онзи белият, крилат.

А другият, с рогата, се намръщи:

– Защо са ми притрябвали съдби

човешки. Да съсипят канапето?

И без това отдавна ме сърби

на мястото, където бе сърцето...

– Навярно и на тебе ти расте

(О, Господи!) такъв сърдечен мускул! 

"С какъвто" , казват там, "се събереш..."

– Млъкни. Не е ли време за закуска? 

– Почакай, де... Така ли ще стоим? 

Ще гледаме как долу се избиват? 

"Любимци" Той им казваше. "Любѝм" 

звучи ми като думичка красива... 

– Не става, алергичен съм! Не ща.

Ще взема някой път да ги настъпя. 

У нас е пълно с толкова неща. 

Наистина ли смяташ да ги къпеш? 

– Но толкова са сладки! И без дом.

Забрави ли, че Бог ги е изпъдил...

– От Райската градина крали с взлом.

Но щели за клеветник да го съдят.

И толкова са шумни, че не знам...

Крещят и пеят. Плачат, псуват, стрелят!

– Да, чувал съм. И малко ме е срам.

Но тук ще имат покрив и постеля,

храна, чудесен пример... И любов.

Дресирал съм и други Божи твари! –

да, ангелът изглежда бе готов

една Земя на гръб да натовари. 

Там, точно между плешките отзад, 

където му започваха перата. 

Но другият, нацупен и рогат, 

с опашка махна и заби Земята

в космическата футболна врата. 

– Видя ли? Аз печеля. Без любимци!

А белият го плесна през врата:

– Така ще причиниш Апокалипсис!

И без това са тръгнали натам...

– Така, де. Просто трябва да изчакаш.

Във Ада всеки Земен идва сам,

щом в онзи мускул пусне корен мракът.

Не им е нужен даже Антихрист. 

Ни Конници, възседнали мотори...

 

А ангелът, безгрешен, бял и чист, 

въздъхна... И отказа да се бори.

 

 

/вдъхновено от "Добри поличби"

на сър Тери Пратчет и Нийл Геймън/

© Пепа Петрунова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много добро! Мускул до мускул, а в главата и гърдите кънти на кухо. В това се превърна човечеството.
  • "... с опашка махна и заби Земята
    в космическата футболна врата.",
    а реферът картоните пресмята...
    зад всяка дузпа - негов Аватар
  • Адски се радвам, че провокирам отговори в рима, а и вариации как би звучало по-добре Благодаря на всички за прочита, предложенията и хубавите думи! 😈👼
  • "А, ангелът, безгрешен, бял и чист"
    закри с крилото си Земята
    безмълвен поглед отправи към рогатия,
    в небето се изписа:
    ти на Голгота изгуби играта!
    Апокалипсис ще има, но който вяра има, знае какъв ще е края. И тук е нашето участие на коя страна ще застанеш!
  • И ето, черният рогат
    с инфаркт се тръшна под земята.
    Кълне, проклина този свят,
    където мускули израстват под ребрата.
    А ангелът, безгрешен, бял и чист,
    въздъхна и погали му рогата.
    Противникът си мрачен горделив,
    за който болест са сърцата...

    Не го докарах тип Пратчет, но проба-грешка
  • !!!
  • Аплодисменти и от мен!
  • Аплодисменти!
  • Прочетох си го с отложи вместо отказа.
    Да ми остане мъничко надежда.🍀
    Радвам се на завръщането ти, dayzi.
  • "Във Ада всеки Смъртен идва сам,
    щом в оня мускул пусне корен мракът."!!!!!

    Тази Поезия стои далече от тъмнината на безчовечността, безумието и безмерната човеконенавист. Затова те поздравявам и подкрепям, аплодирайки със сърцето си
    написаното от теб, Пепи! Браво!
  • Много ми хареса!
  • Разкош!
  • Направо ме сърбят мускулите (на ръката) да сложа сърчице, ама няма! Голям комплимент е това, благодаря от онзи мускул
  • Пепа, много добре си го пресъздала, като звучене тип Пратчет и Геймън.
    Чудя се, защо все по-малко са "мускулестите", на които им расте тоя мускул.
    Ей, затова не обичам да ми слагат сърчица и в "Любими".
Предложения
: ??:??