15 февр. 2020 г., 21:14

Апокалиптично 

  Поэзия » Пейзажная
677 1 2

Лежа на дъното на езеро планинско

И бели риби по лицето ме целуват

Поглеждам залеза в кристалната вода

и сякаш, време е отново да изплувам.

 

Седя направо на зелената трева,

пчели и майски бръмбари кръжат край мен.

Обръщам се и гледам морав изгрев да лети,

очите си измивам, невярвайки с билкова роса.

 

Летя в небето с очи на корморани сини

и виждам цялата земя обвита,

в бял пашкул от ледена коприна,

изригнала от полъх на внезапен плам.

 

© Кирил Дървеничарски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??