Апокалиптично
Лежа на дъното на езеро планинско
И бели риби по лицето ме целуват
Поглеждам залеза в кристалната вода
и сякаш, време е отново да изплувам.
Седя направо на зелената трева,
пчели и майски бръмбари кръжат край мен.
Обръщам се и гледам морав изгрев да лети,
очите си измивам, невярвайки с билкова роса.
Летя в небето с очи на корморани сини
и виждам цялата земя обвита,
в бял пашкул от ледена коприна,
изригнала от полъх на внезапен плам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирил Дървеничарски Все права защищены
