15.02.2020 г., 21:14 ч.

Апокалиптично 

  Поезия » Пейзажна
881 1 2
Лежа на дъното на езеро планинско
И бели риби по лицето ме целуват
Поглеждам залеза в кристалната вода
и сякаш, време е отново да изплувам.
Седя направо на зелената трева,
пчели и майски бръмбари кръжат край мен.
Обръщам се и гледам морав изгрев да лети,
очите си измивам, невярвайки с билкова роса.
Летя в небето с очи на корморани сини
и виждам цялата земя обвита,
в бял пашкул от ледена коприна,
изригнала от полъх на внезапен плам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Дървеничарски Всички права запазени

Предложения
: ??:??