15 feb 2020, 21:14

Апокалиптично

1.2K 1 2

Лежа на дъното на езеро планинско

И бели риби по лицето ме целуват

Поглеждам залеза в кристалната вода

и сякаш, време е отново да изплувам.

 

Седя направо на зелената трева,

пчели и майски бръмбари кръжат край мен.

Обръщам се и гледам морав изгрев да лети,

очите си измивам, невярвайки с билкова роса.

 

Летя в небето с очи на корморани сини

и виждам цялата земя обвита,

в бял пашкул от ледена коприна,

изригнала от полъх на внезапен плам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Дървеничарски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...