12 июн. 2015 г., 07:50  

Апостолите

617 0 0

Апостолите –  неродени начала

във сляпо време,

искрите сътворили факли

във безкраен мрак,

светове в света готови да поемат

на плещите си и епохи и да спуснат

чакания знак!

 

Апостолите-  мразени от всеки,

в омразата създаващи любов,

в безпътието сочат те пътеки,

във безизходие -  небесния покров!

 

Самотни колоси в неблагодарен свят,

прозряли туй във невидяното напред,

със непозната сила срещу всеки Голиат,

коват победи, победите на техния завет.

 

Апостолите -  неуморна и гигантска сила,

маяк сред бурното море,

на всеки свой народ единствена закрила,

за всяко свое паство -  новото небе!

 

Апостолите -  гонени отвред в беди безброй,

но истински гонители на страх, безумия,

на робски гнет,

на подлост, примирение, застой,

стихия пред разпадането на отстъпващия лед!

 

Нивга не познали топлината, ласките, домът,

се скитат да разнасят своето навред,

и рухват отчаянието и срамът,

събарят се стени, прегради,

свлича се вековен ред!

 

 

Апостолите -  тези възвестители

във самотата,

велики са, защото и макар сами,

те пак са победители,

орли, носители на полет нов,

водачи под плющенето на знамената,

те винаги изгарят, но огънят е техният

финален щурм с победния им зов!

 

Над тях не могат да надвият

блюстители, тирани, творители на зло

и врагове,

скали са те, съзидали основите

сред трясък на окови,

полъхът горещ, пред който чезнат

снегове,

помитащ вятър предвестил

родилото се ново.

 

Издигнатите клади

са техен спътник, тяхната съдба,

но те са техните награди,

над тях са те,

пометени са кладите

от марша, устрема на тяхната борба!

 

Провесените бесила

не могат да ги стреснат,

те не познават стреса,

познават само вдъхновящия дух,

научени на теглила,

вървят по своя и единствен път,

друм на просто съвършенство

всред обкръжаващия студ!

 

Куршумите и бомбите не ги отказват,

те знаят, че са техния жалон,

с усмивка ги приемат

и само силата изплувала показва,

мигът на техния последен Рубикон!

 

Апостоли,

Дълбок поклон и вие сте благословени,

бащи, будители, творци,

и утвърдители на висша ценност,

на паметта човешка нейните светци,

жизнеполагащ камък,

творец на колесницата със нейния галоп,

незабравима диря, огнена комета

и неугасващ във Историята пламък,

триумфът в багреницата на ослепителния огнен сноп!

 

гр. София, 15.04. 2015 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....