Jun 12, 2015, 7:50 AM  

Апостолите

615 0 0

Апостолите –  неродени начала

във сляпо време,

искрите сътворили факли

във безкраен мрак,

светове в света готови да поемат

на плещите си и епохи и да спуснат

чакания знак!

 

Апостолите-  мразени от всеки,

в омразата създаващи любов,

в безпътието сочат те пътеки,

във безизходие -  небесния покров!

 

Самотни колоси в неблагодарен свят,

прозряли туй във невидяното напред,

със непозната сила срещу всеки Голиат,

коват победи, победите на техния завет.

 

Апостолите -  неуморна и гигантска сила,

маяк сред бурното море,

на всеки свой народ единствена закрила,

за всяко свое паство -  новото небе!

 

Апостолите -  гонени отвред в беди безброй,

но истински гонители на страх, безумия,

на робски гнет,

на подлост, примирение, застой,

стихия пред разпадането на отстъпващия лед!

 

Нивга не познали топлината, ласките, домът,

се скитат да разнасят своето навред,

и рухват отчаянието и срамът,

събарят се стени, прегради,

свлича се вековен ред!

 

 

Апостолите -  тези възвестители

във самотата,

велики са, защото и макар сами,

те пак са победители,

орли, носители на полет нов,

водачи под плющенето на знамената,

те винаги изгарят, но огънят е техният

финален щурм с победния им зов!

 

Над тях не могат да надвият

блюстители, тирани, творители на зло

и врагове,

скали са те, съзидали основите

сред трясък на окови,

полъхът горещ, пред който чезнат

снегове,

помитащ вятър предвестил

родилото се ново.

 

Издигнатите клади

са техен спътник, тяхната съдба,

но те са техните награди,

над тях са те,

пометени са кладите

от марша, устрема на тяхната борба!

 

Провесените бесила

не могат да ги стреснат,

те не познават стреса,

познават само вдъхновящия дух,

научени на теглила,

вървят по своя и единствен път,

друм на просто съвършенство

всред обкръжаващия студ!

 

Куршумите и бомбите не ги отказват,

те знаят, че са техния жалон,

с усмивка ги приемат

и само силата изплувала показва,

мигът на техния последен Рубикон!

 

Апостоли,

Дълбок поклон и вие сте благословени,

бащи, будители, творци,

и утвърдители на висша ценност,

на паметта човешка нейните светци,

жизнеполагащ камък,

творец на колесницата със нейния галоп,

незабравима диря, огнена комета

и неугасващ във Историята пламък,

триумфът в багреницата на ослепителния огнен сноп!

 

гр. София, 15.04. 2015 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...