12 jun 2015, 7:50  

Апостолите

623 0 0

Апостолите –  неродени начала

във сляпо време,

искрите сътворили факли

във безкраен мрак,

светове в света готови да поемат

на плещите си и епохи и да спуснат

чакания знак!

 

Апостолите-  мразени от всеки,

в омразата създаващи любов,

в безпътието сочат те пътеки,

във безизходие -  небесния покров!

 

Самотни колоси в неблагодарен свят,

прозряли туй във невидяното напред,

със непозната сила срещу всеки Голиат,

коват победи, победите на техния завет.

 

Апостолите -  неуморна и гигантска сила,

маяк сред бурното море,

на всеки свой народ единствена закрила,

за всяко свое паство -  новото небе!

 

Апостолите -  гонени отвред в беди безброй,

но истински гонители на страх, безумия,

на робски гнет,

на подлост, примирение, застой,

стихия пред разпадането на отстъпващия лед!

 

Нивга не познали топлината, ласките, домът,

се скитат да разнасят своето навред,

и рухват отчаянието и срамът,

събарят се стени, прегради,

свлича се вековен ред!

 

 

Апостолите -  тези възвестители

във самотата,

велики са, защото и макар сами,

те пак са победители,

орли, носители на полет нов,

водачи под плющенето на знамената,

те винаги изгарят, но огънят е техният

финален щурм с победния им зов!

 

Над тях не могат да надвият

блюстители, тирани, творители на зло

и врагове,

скали са те, съзидали основите

сред трясък на окови,

полъхът горещ, пред който чезнат

снегове,

помитащ вятър предвестил

родилото се ново.

 

Издигнатите клади

са техен спътник, тяхната съдба,

но те са техните награди,

над тях са те,

пометени са кладите

от марша, устрема на тяхната борба!

 

Провесените бесила

не могат да ги стреснат,

те не познават стреса,

познават само вдъхновящия дух,

научени на теглила,

вървят по своя и единствен път,

друм на просто съвършенство

всред обкръжаващия студ!

 

Куршумите и бомбите не ги отказват,

те знаят, че са техния жалон,

с усмивка ги приемат

и само силата изплувала показва,

мигът на техния последен Рубикон!

 

Апостоли,

Дълбок поклон и вие сте благословени,

бащи, будители, творци,

и утвърдители на висша ценност,

на паметта човешка нейните светци,

жизнеполагащ камък,

творец на колесницата със нейния галоп,

незабравима диря, огнена комета

и неугасващ във Историята пламък,

триумфът в багреницата на ослепителния огнен сноп!

 

гр. София, 15.04. 2015 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...