8 апр. 2016 г., 14:10

Апостроф 

  Поэзия » Другая
763 0 10

Построих си замък от илюзии,

с прозрачни, облачни стени.

Химерите ли скъсаха юздите

или този свят се промени?

 

Погълна ме натрапчиво тълпата,

завърза святата ми свобода.

На себе си дори съм непозната

в стихията на общата  вълна.

 

Мълча, а всъщност, мислите крещят ми!

И смисъл няма да ги изрека.

Товарът сякаш сраснал е в гърбът ми,

кога най-сетне ще го пренеса?

 

Дотук, самата, нищо не създадох.

Разпръснах труд безсмислен, но суров.

Невидима съм сякаш, а в безкрая -

животът ми,  прекъснат с апостроф.

 

07-04-2016

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??