8.04.2016 г., 14:10 ч.

Апостроф 

  Поезия » Друга
764 0 10

Построих си замък от илюзии,

с прозрачни, облачни стени.

Химерите ли скъсаха юздите

или този свят се промени?

 

Погълна ме натрапчиво тълпата,

завърза святата ми свобода.

На себе си дори съм непозната

в стихията на общата  вълна.

 

Мълча, а всъщност, мислите крещят ми!

И смисъл няма да ги изрека.

Товарът сякаш сраснал е в гърбът ми,

кога най-сетне ще го пренеса?

 

Дотук, самата, нищо не създадох.

Разпръснах труд безсмислен, но суров.

Невидима съм сякаш, а в безкрая -

животът ми,  прекъснат с апостроф.

 

07-04-2016

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??