Апостроф
Построих си замък от илюзии,
с прозрачни, облачни стени.
Химерите ли скъсаха юздите
или този свят се промени?
Погълна ме натрапчиво тълпата,
завърза святата ми свобода.
На себе си дори съм непозната
в стихията на общата вълна.
Мълча, а всъщност, мислите крещят ми!
И смисъл няма да ги изрека.
Товарът сякаш сраснал е в гърбът ми,
кога най-сетне ще го пренеса?
Дотук, самата, нищо не създадох.
Разпръснах труд безсмислен, но суров.
Невидима съм сякаш, а в безкрая -
животът ми, прекъснат с апостроф.
07-04-2016
© Десислава Вълова All rights reserved.
