Развей, развей туй знаме !
Запей, запей последна песен!
Мигът настъпи, за вас ний ще мрем !
С перото с кръв нашия завет възпей,
че звънът камбанен разтрепери Портата.
Годината настъпи: „Туркия ке падне”.
Гори народът, летят конете,
планината дивен зов надига,
българи въстават - разбете.
Но чума черна спуска лапа
над земята на Аспаруховите синове,
полумесец-ятаган обля ги в кръв.
Плач нечут полепна по стените
на църква - там, в Батак и телата
на децата там ще гният веч.
Умряха те, за да отворят на
„великите” очите - да видят,
че плаче българската майка.
И пламъкът от техните сърца
запали огъня на новата България!
© Владимир Василев Все права защищены