5 мар. 2010 г., 20:48

Април 1876

1.1K 0 0

Развей, развей туй знаме !

Запей, запей последна песен!

Мигът настъпи, за вас ний ще мрем !

 

С перото с кръв нашия завет възпей,

че звънът камбанен разтрепери Портата.

Годината настъпи: „Туркия ке падне”.

 

Гори народът, летят конете,

планината дивен зов надига,

българи въстават - разбете.

 

Но чума черна спуска лапа

над земята на Аспаруховите синове,

полумесец-ятаган обля ги в кръв.

 

Плач нечут полепна по стените

на църква - там, в Батак и телата

на децата там ще гният веч.

 

Умряха те, за да отворят на

„великите” очите - да видят,

че плаче българската майка.

 

И пламъкът от техните сърца

запали огъня на новата България!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...