Арест

7 июл. 2006 г., 20:34 2014-03-17T13:23:18+02:00

Поэзия

471 0 2

В килията отеква тишината –

позната.

Непозната в рутината

на времето,

разтваря се съдбата,

като лъжичка захар

в чаша чай.

Цигарата догаря.

А по своя път

отлита времето,

разлагащо,

дори най-жизнената

плът.

В живота си,

човек е отговорен

за хиляди неща –

съдба човешка...

Малка грешка –

и с двата крака

си в калта.

Тук, изходът не е фатален.

За мене не е, този край.

И грешката не е брутална,

но трапът, е на крачка...

Май!

kasius (Бостан Бостанджиев)

2006-07-08T05:12:44+03:00

Не Людмила! Но и така може да се тълкува. Това е писано през 1988г., когато бях войник, по повод 28 дена арест във връзка с това, че ни напипаха 6 човека с антикомунистическа литература. Аз се отървах най-леко, тъй като в момента на залавянето бях на караул и не можаха да докажат, че съм участвал пряко, като организатор. Но другите петима отнесоха от 1 до две години дисцип, а единия директно 5 години затвор. Това е историята на стихчето.
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-07-07T23:46:31+03:00

Много хубав стих!!!!6