kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
7.07.2006 г., 20:34 ч.  

Арест 

  Поезия
476 0 2

В килията отеква тишината –

позната.


Непозната в рутината

на времето,

разтваря се съдбата,

като лъжичка захар

в чаша чай.

 

Цигарата догаря.

А по своя път

отлита времето,

разлагащо,

дори най-жизнената

плът.

 

В живота си,

човек е отговорен

за хиляди неща –

съдба човешка...


Малка грешка –

и с двата крака

си в калта.

 

Тук, изходът не е фатален.

За мене не е, този край.

И грешката не е брутална,

но трапът, е на крачка...

Май!

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не Людмила! Но и така може да се тълкува. Това е писано през 1988г., когато бях войник, по повод 28 дена арест във връзка с това, че ни напипаха 6 човека с антикомунистическа литература. Аз се отървах най-леко, тъй като в момента на залавянето бях на караул и не можаха да докажат, че съм участвал пряко, като организатор. Но другите петима отнесоха от 1 до две години дисцип, а единия директно 5 години затвор. Това е историята на стихчето.
  • Много хубав стих!!!!6
Предложения
: ??:??