Арест
В килията отеква тишината –
позната.
Непозната в рутината
на времето,
разтваря се съдбата,
като лъжичка захар
в чаша чай.
Цигарата догаря.
А по своя път
отлита времето,
разлагащо,
дори най-жизнената
плът.
В живота си,
човек е отговорен
за хиляди неща –
съдба човешка...
Малка грешка –
и с двата крака
си в калта.
Тук, изходът не е фатален.
За мене не е, този край.
И грешката не е брутална,
но трапът, е на крачка...
Май!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Това е писано през 1988г., когато бях войник, по повод 28 дена арест във връзка с това, че ни напипаха 6 човека с антикомунистическа литература. Аз се отървах най-леко, тъй като в момента на залавянето бях на караул и не можаха да докажат, че съм участвал пряко, като организатор. Но другите петима отнесоха от 1 до две години дисцип, а единия директно 5 години затвор. Това е историята на стихчето. 
