В килията отеква тишината –
позната.
Непозната в рутината
на времето,
разтваря се съдбата,
като лъжичка захар
в чаша чай.
Цигарата догаря.
А по своя път
отлита времето,
разлагащо,
дори най-жизнената
плът.
В живота си,
човек е отговорен
за хиляди неща –
съдба човешка...
Малка грешка –
и с двата крака
си в калта.
Тук, изходът не е фатален.
За мене не е, този край.
И грешката не е брутална,
но трапът, е на крачка...
Май!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Това е писано през 1988г., когато бях войник, по повод 28 дена арест във връзка с това, че ни напипаха 6 човека с антикомунистическа литература. Аз се отървах най-леко, тъй като в момента на залавянето бях на караул и не можаха да докажат, че съм участвал пряко, като организатор. Но другите петима отнесоха от 1 до две години дисцип, а единия директно 5 години затвор. Това е историята на стихчето. 
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
