20 дек. 2007 г., 20:40

Арфа

1.9K 0 4
Най-красива си сред всички -
като арфа грациозна
с тъй нежни женствени извивки,
гласът ти е музика съдбовна.

Ела до мен да те обгърна,
струните ти нежни да погаля,
нежна музика да звънне,
да ни носи тихо към безкрая.

Най-добре знам как се свири
на гладките ти фини струни.
Аз търсех тебе от години.
Мечтах за огън помежду ни.

Вулкан от нежност вътре ми гори,
ела до мен с коси развени,
с устни влажни огън потуши,
с ръце бавно разпилей ме.

Ще те прегърна и целуна -
устни жарки да те сгреят,
с топлина ще те погаля,
пред теб звездите ще бледнеят!

Ела сега, тук съм аз,
не чакай чак до утре.
Ела при мен в този час -
мечтите да се сбъднат.

Ако много ти се чака,
търси ме после в нощното небе.
Вечен на света е само мрака
но ние, хората, не сме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...