20.12.2007 г., 20:40

Арфа

1.9K 0 4
Най-красива си сред всички -
като арфа грациозна
с тъй нежни женствени извивки,
гласът ти е музика съдбовна.

Ела до мен да те обгърна,
струните ти нежни да погаля,
нежна музика да звънне,
да ни носи тихо към безкрая.

Най-добре знам как се свири
на гладките ти фини струни.
Аз търсех тебе от години.
Мечтах за огън помежду ни.

Вулкан от нежност вътре ми гори,
ела до мен с коси развени,
с устни влажни огън потуши,
с ръце бавно разпилей ме.

Ще те прегърна и целуна -
устни жарки да те сгреят,
с топлина ще те погаля,
пред теб звездите ще бледнеят!

Ела сега, тук съм аз,
не чакай чак до утре.
Ела при мен в този час -
мечтите да се сбъднат.

Ако много ти се чака,
търси ме после в нощното небе.
Вечен на света е само мрака
но ние, хората, не сме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...