Аритмия
Недей сърце,поне сега
не спирай своя буден копнеж:
в миг на радост и тъга,
задъхано от тях да спреш!
Нали си още верен страж
на любовта, която ме теши?
Повикано от не един мираж-
усещам как един път ще сгрешиш!
Тогава волната ми душа
в пространството ще отлети...
Едва ли в този миг ще я утеша,
извикана от звездни висоти.
Но моля те сега,сърце,недей
ме изоставя:да напиша този стих!
Нощта преваля.Утрото светлей!
Хоризонтът е примамливо тих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
