Jan 29, 2019, 10:56 PM

Аритмия 

  Poetry » Other
629 10 35

Недей сърце,поне сега

не спирай своя буден копнеж:

в миг на радост и тъга,

задъхано от тях да спреш!

 

Нали си още верен страж

на любовта, която ме теши?

Повикано от не един мираж-

усещам как един път ще сгрешиш!

 

Тогава волната ми душа

в пространството ще отлети...

Едва ли в този миг ще я утеша,

извикана от звездни висоти.

 

Но моля те сега,сърце,недей

ме изоставя:да напиша този стих!

Нощта преваля.Утрото светлей!

Хоризонтът е примамливо тих.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??