yotovava (Валентина Йотова)
2631 22221
25 дек. 2012 г., 15:44

Армагедон 

  Поэзия
458 0 5

В небесната ковачница на Бог е

горещо и сумрачно като в ад

и земетръсно клати се чертогът,

когато ангели пера коват.

 

Задъхано духалото хрипти,

коси от жупел огънят премята.

Под удари нестихващи скимти

прегърбена от тежест наковалня.

 

Но приключи времето за суетня –

напред-назад, горе или долу –

тука цяла сутрин мълнии трещят

и откънтяват свлечени окови!

 

И синджири, брънки, ланци и халки,

изтръгнати след гнет и дълго иго,

са сплав, която над световните лъжи

човек високо вдига и държи го.

                                                           

Крила железни трябват в този век

не коприна, пух или дантели.

Крила, с които би могъл човек

в небесните фандъци да се вреже,

 

да разпердушини сладката мъгла,

гнезденце свила в мозъка, в душите,

с трясъци да отгърми и след това

да няма как отново да заспите.

 

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изглежда мина времето на нежните революции, Валя?! От тебе научих, че в Рая можели и да правят нещо. Интересно ми беше... Весело посрещане на 2013-та!
  • !
  • Хубаво и оригинално стихотворение!Весели Празници!
  • В небесната ковачница на Бог е
    горещо и сумрачно като в ад
    и земетръсно клати се чертогът,
    когато ангели пера коват.

    Поздравления! И хубави празници, Йо!
  • !!!
Предложения
: ??:??