Армагедон
В небесната ковачница на Бог е
горещо и сумрачно като в ад
и земетръсно клати се чертогът,
когато ангели пера коват.
Задъхано духалото хрипти,
коси от жупел огънят премята.
Под удари нестихващи скимти
прегърбена от тежест наковалня.
Но приключи времето за суетня –
напред-назад, горе или долу –
тука цяла сутрин мълнии трещят
и откънтяват свлечени окови!
И синджири, брънки, ланци и халки,
изтръгнати след гнет и дълго иго,
са сплав, която над световните лъжи
човек високо вдига и държи го.
Крила железни трябват в този век
не коприна, пух или дантели.
Крила, с които би могъл човек
в небесните фандъци да се вреже,
да разпердушини сладката мъгла,
гнезденце свила в мозъка, в душите,
с трясъци да отгърми и след това
да няма как отново да заспите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
