С дъха си липов ме омайва вечерта,
а тихият ветрец прогонва мислите от вчера
в косата ми се скрива мъничка звезда
успяла да премине вечната бариера.
Тя търси някой, може би поет
готов да нарисува с думи красотата
в мрака ще му свети, вместо амулет
ще скрие на душата голотата.
И думите като крилати птици
ще отлетят, рояци от безсъници
родени от сълзи в зениците
открили свободата пленници.
© Мая Ангелова Все права защищены