С дъха си липов ме омайва вечерта,
а тихият ветрец прогонва мислите от вчера
в косата ми се скрива мъничка звезда
успяла да премине вечната бариера.
Тя търси някой, може би поет
готов да нарисува с думи красотата
в мрака ще му свети, вместо амулет
ще скрие на душата голотата.
И думите като крилати птици
ще отлетят, рояци от безсъници
родени от сълзи в зениците
открили свободата пленници.
© Мая Ангелова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
