С дъха си липов ме омайва вечерта,
а тихият ветрец прогонва мислите от вчера
в косата ми се скрива мъничка звезда
успяла да премине вечната бариера.
Тя търси някой, може би поет
готов да нарисува с думи красотата
в мрака ще му свети, вместо амулет
ще скрие на душата голотата.
И думите като крилати птици
ще отлетят, рояци от безсъници
родени от сълзи в зениците
открили свободата пленници.
© Мая Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
