28 сент. 2024 г., 16:59  

Артобиография

520 0 0

Роден през прусашко,

живял през казашко,

умрял през апашко.

До пред стопа

на Европа.

Русо(западнико)фил съм,

русо(панслависто)фоб съм.

Мечтах надежди

за свят без ежби.

Людът планира,

дявол бламира.

Имах труда,

нямах плода.

Минус модни играчки,

плюс кармичните плачки.

Битѝйно дишах,

по смърт въздишах.

Мърморандум

все постфактум.

Стихчета стеля,

ни бръщолевя.

С детско останал сърце,

ме педиатър не ще.

Без бабчета,

със хапчета.

Подпирам бастуна

да пази кратуна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Василкин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...