23 мая 2014 г., 10:23

Асиметрия

871 0 1

Животът е страдание,

                       тихо ридание...

                             До обезводняване.

Само че таят го хората

                        и усмивка слагат...

Това им е подпората.

В твоите очи да греят...

                                Като злато.

Иначе мъката им е толкова позната,

че се ронят

и се борят с мирогледа си.

И мечтаят да равнят везната,

                         а не знаят,

                               че асиметрична е душата.

Въпреки че цял живот го осъзнават.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Бъчваров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...мисля че трябва да спрем да осъзнаваме...понякога...до това ме довете твоето стихо. Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...