Животът е страдание,

                       тихо ридание...

                             До обезводняване.

Само че таят го хората

                        и усмивка слагат...

Това им е подпората.

В твоите очи да греят...

                                Като злато.

Иначе мъката им е толкова позната,

че се ронят

и се борят с мирогледа си.

И мечтаят да равнят везната,

                         а не знаят,

                               че асиметрична е душата.

Въпреки че цял живот го осъзнават.