Асиметрия
Животът е страдание,
тихо ридание...
До обезводняване.
Само че таят го хората
и усмивка слагат...
Това им е подпората.
В твоите очи да греят...
Като злато.
Иначе мъката им е толкова позната,
че се ронят
и се борят с мирогледа си.
И мечтаят да равнят везната,
а не знаят,
че асиметрична е душата.
Въпреки че цял живот го осъзнават.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бъчваров Всички права запазени
