May 23, 2014, 10:23 AM

Асиметрия

876 0 1

Животът е страдание,

                       тихо ридание...

                             До обезводняване.

Само че таят го хората

                        и усмивка слагат...

Това им е подпората.

В твоите очи да греят...

                                Като злато.

Иначе мъката им е толкова позната,

че се ронят

и се борят с мирогледа си.

И мечтаят да равнят везната,

                         а не знаят,

                               че асиметрична е душата.

Въпреки че цял живот го осъзнават.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...мисля че трябва да спрем да осъзнаваме...понякога...до това ме довете твоето стихо. Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...