May 23, 2014, 10:23 AM

Асиметрия 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 1
591 0 1

Животът е страдание,

                       тихо ридание...

                             До обезводняване.

Само че таят го хората

                        и усмивка слагат...

Това им е подпората.

В твоите очи да греят...

                                Като злато.

Иначе мъката им е толкова позната,

че се ронят

и се борят с мирогледа си.

И мечтаят да равнят везната,

                         а не знаят,

                               че асиметрична е душата.

Въпреки че цял живот го осъзнават.

 

 

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Just remember The most beautiful traitors Are your eyes In silent surrender They'll betray us this o...
  • Let us ask you, Mother, these chosen questions, Most thought over, most mulled, most complex. For we...
  • Обичам те, защото винаги си бил до мен, винаги когато съм имала лош ден. Обичам те, защото ти си топ...

More works »