Върви си! Късно е при мен да се завръщаш!
Изтлях като кандило на задушница,
изстинах като гроб забравен, непотърсен,
по тялото ми само севернякът лъкатуши.
Не искай прошка! Аз вече ти простих! Забрави ли?
Отдавна Господа презрях, молитвите прокудих,
простих без думи - само в тебе вярвах
и бях богата, по-богата и от Юда.
Върви си сам! Не искай да те моля дълго!
Умората зачена в мен - единствено спасение.
Достатъчно ми е, че те обичам - мълком,
а греховете си не давам и не търся опрощение.